Вярата, че оная сила, която управлява света, е духовна сила, наричаме религия. Който влага силите си за една цел, трябва да има вяра че съществува възможност за сполука. Напълно безнадеждният не може да работи, поне не с възторг. Който сее, надява се на жътва. Затуй са много обширни плановете на младия човек. Животът разстила се пред очите му без да обръща внимание на границите. С напредваща възраст почва сметката си с по-къси срокове.
Запазването на ценностите е съществена предпоставка за самото ценене на ценностите. При гледане на околния свят човек го обхваща ужас като вижда как механическите сили унищожават всички ценности жестоко и без пощада. Неговата слаба ръка не може да запази туй, което му е мило. Нужно е да се постави по-силен предпазителен щит между ценностите и застрашителната вихрушка на злите сили.
Че такваз защита е възможна, затуй човек търси вяра в опита и в своята надежда. Тъй произлиза вярата в Бога. Бог е щитът, който пази ценностите от безмисленото унищожение и въпреки механическият свят ги прави да растат и процъфтяват. Как да гледаме на тоя Бог, какви сили има той, чрез какви средства упражнява своята оплодяваща дейност - туй са мистерии за които нищо ясно и определено не може да се каже.
Безбожието е в изявлението: няма никакъв Бог! На туй може да се възрази ако значеше: няма нищо истинско, а само привидно съхранение на ценностите. Туй безбожие: Няма Бог, няма съхранение на ценностите, изпъква там където се води борба на омразата и никога там където се борят за свобода на съвестта. Там, дето материалистически мирогледи образуват основата на борбите и дето таквиз стремления се мъчат да отстранят празни, висящи във въздуха, тъй наречени идеалистични възгледи, там вижда се че се повдига враждебност към всякакъв идеализъм. Съществува лъжливото вярване, че духовната възвишеност на нравствените ценности на любовта биха загубили от своето достойнство ако се приеме, че те произлизат от чувствени инстинкти. Природната наука оборва в името на идеализма туй от старо време суеверие.