Свободните зидари са избрали Св.Иоана Кръстителя за образец, за да представят по нагледно своите задачи и да поставят масонското стремление по-близко до сърцата на братята. Ложите се наричат Свети Иоанови ложи и най-големият празник на масонското лято е денят на Свети Йоана. Доста забележително е, че франкмасонството и до ден днешен почита с особена почит тоя покровител.
Ложите оправдават донякъде своето съществуване с това, че човеците съединени могат повече да постигнат, отколкото когато стоят сами.
Към цялото се всегда стреми
И сам не можеш ли да бъдеш цяло
Към цялото се присъедини
Ти, като член прислужен по начало.
Дейността на ложите подкрепя отделните братя в тяхното самовъзпитание и по такъв начин благоприятства ония приготовления, които отговарят във външния свят на идеала на човещината. Чрез тая дейност животът в ложите се различава от всяка друга форма на задружен живот в по-големите общества. По тая особеност франкмасонството се различава както от големите общества, които наричаме Държава и Църква, така и от другите дружества, които са посветени на човешки задачи.
Животът в ложата образува великолепно възпитателно средство, от което отделният брат добива кураж да работи неуморно върху себе си. В това отношение ложите могат да се сравняват с черковните общини, само че работят без догматически ограничения. Черковните обреди и обичаи действат върху душата на вярващите посреством показване на основните представи на черковната община за отношението на Бога към човеците. Обредите са и тайнство, и те не са само средство за нагледен показ, но и спасителни чудеса, чрез които човеците вземат участие в благодатните дейности на черквата.
Обредите на ложите карат братята да се замислят сами върху себе си и ги подкрепят в мъчното дело на Самообладанието.
Черковните общини се стараят да обявяват божиите цели и учат човеците да чувстват тяхното величие и ложите се стараят да възпитат тях като достойни човеци в изпълнението на Божията Мисъл. Францисканският калугер Roger Bacon е учел, че Откровението показвало на човеците Божиите цели, а Природата показвала пътищата и средствата с които тия цели можели да се постигнат.
Ложите се отличават от държавата понеже са за цялото човечество. Ние мислим и вярваме, че държавата е предприятие, ръководство на стопански изисквания на едно политическо общество. Тя се стреми да нагоди законите към тия цели и се старае да въведе такива наредби, с които да се отглежда и развива в гражданите дух на предприемчивост и дълг за служене на обществото. Ложите пък обръщат своето внимание върху общите черти на човеците, чрез които трябва да се издигне човещината. Те искат да възпитат братята в граждани, които да противодействат на неизбежните злини в държавата. С това франкмасонството не се занимава. То оставя изцелението на тези злини на гражданина, който да се занимава с това според своите възгледи, кураж и на свой риск.
Ложите преподават на братята същите неща, които един честен и добросъвестен мъж може и извън тях да научи. Те подпомагат ония, които са немощни да упражняват изкуството на живота, а на ония чиито дарби са по-благоприятни, те дават по-ясно съзнание, че те са членове на обща организация. Така ложите могат да действат благоприятно за оборването на тесните възгледи, да обхващат цялото съдържание на живота и да усилват на доверието в силата на доброто. Ложите са огнище на мира и доверието за всички човеци, били те учени или неучени, високо надарени или по-малко надарени, силни или немощни човеци.
Днес, вън от ложите, човек трябва винаги да е предпазлив. Недоверието е необходимо оръжие за нас. Така се разстройва обществото, а постоянното безпокойство и стоене на щрек отравят душевните сили. Това е изключено вътре в ложите. Там братята се радват на спокойствието да може изцяло да се доверят и изпитват щастието да чувстват че имат сходни влечения с другите. Никое друго дружество не може постигне нещо такова, защото там не се иска от човека да вложи цялата си душа. Франкмасоните-членове си помагат само в работата определена за постигането на дружествените цели. Те работят дружно в грижите за бедните, при даването на новите знания и прочее. Но развитието на всеки отделен член не е задача на такива дружества. Братът въвежда себе си като човек в ложата. Той я търси, за да се усъвършенства като човек в общество с други човеци.
В тази най-дълбока черта на живота в ложата понякога са искали да виждат някаква опасност. Казва се, че в тая взаимна преданост и дружба се криела болезнена сантименталност, която трябва да бъде противна на един силен мъж. Има опасност да се упояват с “дебели” слова и да се изгуват в смешни приспивания на чувствата тези, които обръщат живота в ложата на обредност и изгубват от очите си действителното му съдържание, сиреч искането на по-голямо познание и на деятелна любов. Животът в ложата свързва братята тясно не чрез това, че кара ги към възвание на дружба, а чрез това, че те чувстват, че техните душевни тайни тук са по-добре запазени отколкото навън. Всеки знае, че всичко каквото съобщи на братята се пази грижливо във верни сърца и изпитва се с обич, а също и че не е изложен на някое недоверчиво око. Човек не търси ложата да се оголи там душевно, а да се задълбочи в себе си в най-дълбока и запазена тишина.
Никъде човек не се чувства тъй самотен, както в един голям град. Чувството на пълно усамотение от света действа съкрушително. Чувството, че стоиш ръка за ръка с един верен брат успокоява сърцето и отстранява страха за възможните опасности. Ложата действа като такава братска ръка. При това, мисълта че този съюз е световен действа по-силно. Не само добрите съседи и другари от същия град, които познаваме, са братя. Навсякъде по света, където живеят добри и верни човеци, мислите и волите се съединяват в същото стремление за човешко усъвършенстване. Тук изпъква в неговата ярка величина факта, че се пренебрегват различията на държавата, расата и черквата, а се подчертава само общото на всички добри човеци. Както казват старите правила, по тоя начин франкмасонството става център на съединение и средство да се основе вярна дружба между човеците, които инак биха останали завинаги далеч един от друг.
За да запазят тази своя възпитателна ценност, ложите се придържат здраво към своите символи и обреди, защото липсата на една форма на живота в ложата би накърнило чувството ни да се намираме във всяка една ложа като у дома си. От само себе си се разбира, че ложите в своите обреди са консервативни, защото почитат това, което мъдреци от миналото са искали да ни кажат с помощта на установените от тях церемонии и това прави историческата връзка. Ложите ценят своите обреди и като общ език в света и не биха могли да се предвидят последствията от изхвърляне на тоя общ и разбирателен език.
Някои са казали, че една от най-важните бъдещи задачи на ложите щяла да бъде борбата с католицизма и че тая борба би могла да се води успешно само ако народът дойде в ложата и че затуй било нужно да се опростят обредите, но туй надали би могло да даде промяна в символите и обредите. На нас ни се струва съмнително франкмасонството да търси своята бъдеща задача в борбата против нещо, а не по-скоро в борба за нещо.
Франкмасонството се бори за човещината и като искрено търси и задоволява нуждите на тая човещина, толкова по-силно оборва враговете на последната. Винаги е слабост е гледаш на криво възможните врагове, вместо да преследваш своите цели. Замисълът на ложите и големите символи, които те представляват, не са тайна. Въпреки всичко има ложи, а имало е и времена, в които са искали да действат привлекателно и вълшебно чрез тайнствеността.
Знае се за достоверно, че братята трябва да пазят в пълна тайна само знаците за познаване. Тази тайна отчасти се разбира от само себе си, защото познавателните знаци, които са общо достояние престават да са такива, а отчасти е и символ на тайната, която предполагаме у тези на които трябва да се доверим.
Ние не можем да имаме в ложата пълно с доверие спокойствие, ако не сме сигурни че сме заобиколени само от изпитани и честни човеци. Затова трябва да имаме спрямо един чужденец, който търси ложата ни и когото ние не можем сами да изпитваме, едничка сигурност да можем да го приемем без вреда. Ако той знае познавателните знаци и е запознат с обредите, то тогава можем да сме сигурни че той бил е изпитан другаде от верни и добри мъже и е бил намерен достоен за братството.
Също така, изследване на историята на Масонството трябва да става при пълна светлина. Само с историческо изследване могат да се доказват исторически истини, а това е несъвместимо с пазенето в тайна. Затова на франкмасонството се приписват традиции недостатъчно правдиви или такива, раказани като лъжливи. Ако даже вместо приказки и митове в нас има истини, пак недопустимо е те да се държат в тайна. Защото франкмасонството гради не върху познания, а върху основите на човешката природа. То довежда човека до по-голямо съвършенство не чрез казването на истина, която той по-рано не е знаел, а чрез напомняния, които усилват съществуващите в него наклонности.
Знае се, че ложите на Свети Йоан във франкмасонството предават цялото учение в 3-те степени: тия 3 степени са само стъпалата на изпита, тайните на майсторската степен не са тайни на някое по-висше знание, а отличителен знак за вътрешна зрялост. Някаква тайна която се съобщава на братята от по-висока степен не би могла да има значение за тяхното вътрешно развитие и затова стои в ясно противоречие с целите на съюза. Вярата в истини, които човека не знае, не може да даде никаква сила. Твърдението на някои, че истината щяла да се съобщава на части и че тайните учения били съхранявани само за просветените не се насочва към най-дълбоката същност на човешката душа. Такова тайно учение няма корените си в стремеж към правдата, нито в чувството на свободата, нито в съзнанието за достойнство на нашата личност. Който като нашия съюз се хвали със светлината, трябва да може да вирее на светлина. Ученията на франкмасонството са тъй възвишени, тъй чисти и добри, че то в своята най-човешка форма не може да желае и даже трябва да презира увеличението на привлекателната си сила чрез тайнственост и мистика.
В различното мислене по въпроса за тайната на някои учения се проявяват и различните мирогледи. Най-напред се появява различие в организацията на живота в ложата и в управлението. Ложите на Св.Йоан надали биха се задържали, ако тия ложи с по-високите степени биха имали тайни с толкова голяма важност. Затова, бързаме да забележим, че ложите с високи степени са склонни към абсолютизъм, докато чистото франкмасонство е учредено свободно. Не може да се отрече, че абсолютизмът стои в противоречие с първото искане, което поставяме на оглашение. Масонът е човек свободен и с добри нрави. Не е свободен този, който се задължава към безусловно послушание.
С добри нрави вече не може да бъде този, който се лишава от свободата си в духовните въпроси. Както цялото стремление на човечеството към съвършенство има своята работилница в делата на отделните човеци, така и ложата представлява само един символ на това стремление, като повиква братята към самостоятелна свобода и работа над общите цели.
В ложите се работи към тая същност със зряла мисъл. Още от първия миг там се мъчат да хванат новия брат за сърцето и да направят в него жива мисълта, че винаги съвестта трябва да остане върховния съдия за неговите действия, ако той иска да се покаже достоен за доверието на другите човеци.
Опитът на живота показва, че слабостите на човешкия характер са два вида. Едните грешат, защото много се доверяват на други. Мъже, които най-много обичаме и държим на голяма почит, могат да получат върху нас такава авторитетност, че ние слагаме нашата съвест в ръцете им и следваме сляпо техните внушения. Други пък грешат затова, че повече слушат в гласа на съвестта си страха от лошите последствия на лошите дела, а не тоя глас на блажената радост от добрите дела. Предишното недоверие което търси сигурност за добрите дела в заплашването, с което трябва да се втълпява страх пред злото, днес отстъпва пред друго убеждение, че най-здравият стълб на доброто е основан в дълбок и непоклатим мир в душата на добродетелния.
Дълбоката мъдрост, добита от опитност в живота, е разцъфнала по този главен въпрос един от най-хубавите цветове. Изпъкват, без всякакви разсъждения, тези два източника на човеческата заблуда като решително най-важните. От едната страна любовта към други подкопава собствената душевна самостоятелност, от друга страна любовта към доброто не е достатъчно жива. Човекът трябва да научи, че той никога не трябва да полага съвестта си в ръцете на друг, даже в тия на най-уважавания, а също така трябва да усеща как се отварят сърцата на братята за този, който обича истината.
Там където духът на доверието се показва най-жив, там можем да познаем истинската ложа. И по-нататък, преди да дадем някому пълното си доверие, ние трябва да вземем предпазни мерки. Ние, франкмасоните, знаем също тъй добре, че доверието на един човек може да се използва за лоши цели. Кой може да вижда в сърцата? Дали този или онзи мъж не е почукал на вратата ни като е разчитал на възможността да излезе от едно тежко положение чрез братята и братството? Дали този или онзи брат не живял лекомислено, защото е разчитал на подкрепата на братята? Стараем се да осуетяваме такива сметки. Но тук не е важно напомнянето, което се съдържа в пробите при приемането, а детайлното проучване, с което се допуска приемането само на свободни човеци с добри нрави.
Гарантът, който препоръчва търсещия, ще се почувства наскърбен ако последният бъде отхвърлен. С оглед на това и похвалното колебание да не съдим много строго другите може да стане причина за особена мекушавост при предварителния изпит. С добри нрави вече не е тоя за който не може да се каже нищо лошо или противозаконно. С добри нрави е този, който е спечелил в своя кръг високо уважение, с което се удостоява винаги верния, работливия и изпитания човек.
Снизходителност спрямо търсещия може да доведе до снизходителност към нас самите, когато строгостта ни напомня сами да работим прилежно върху грапавия камък. Ако ние правим това, тогава и ония които са дошли при нас изпълнени с чист дух, ще намерят при нас винаги това което търсят и няма да избягат от занятията смутени от нашите недостатъци. Ложите трябва присърце да събират пълни със значение сведения за кандидата. Оная буйна любов, която допуска вход за всеки търсещ, не е съчетана с мъдрост и следователно не е справедливост.
Ще се спрем на следните въпроси към поръчителя: От кога познавате кандидата? При какъв случай сте се запознали с него? Какви недостатъци в душевните особености изглежда да има? Тия недостатъци през време на запознанството увеличили ли са се или са намалели? Какво е поведението му като съпруг, баща и гражданин? Какви добри негови дела са ви познати? Какви необмислени работи е направил?
Тези необикновени указания са направени с голямо и високо познание за човешката природа и ние вярваме, че ложите няма да се каят ако обърнат своето внимание в тази посока. Те ще могат тогава да преследват своите цели с по-голямо право, без да станат предмет за спекулации и ще могат без колебание да изпълняват молбата отправена от нуждаещия се брат към тяхната братска любов.
Онази част от живота в ложата, която почива на непосредственото използване на символите и обредите, възпитава общите духовни черти на характера на братята. След това иде ред на сказки, които дават една целокупна картина за водене на техния живот.
Трите главни добродетели са: Истинност, Себеотдаване и Любов, а отговарящите им форми на живота: Работливост, Справедливост и Хубост в начина на живот се разглеждат не само в общи черти, а се разясняват и чрез разни примери от живота. Ложата не е училище, което да следва едно научно изследване, а също не е и дружество за сказки, но тя иска да засили и затвърди чувствената цена на нравствените приготовления с истинско знание. Всички тия сказки трябва да изтъкват като идеал на франкмасона силно и мъжко и храбро стремление. С това се разширява кръгът на живота в ложата и кара братята да се вгледат и в света, към който е насочено това стремление.
Напред, на истината влезте
задружно в светлата страна,
изпитвайте и дайте нам
самата красна правда.