От началото ложите са се посветили на благотворителността и то в такива размери и степени и с такава доброволност, че благодеянията са се считали за главна цел на ложите.
Делото на франкмасонското благодеяние в повечето случаи е здраво и се извършва не само със значителни средства, но и без всякакви дребнавости. Който помага бързо, помага двойно; който помага радостно, твори благословия. В смисъла на хуманитарната мисъл, с парични средства трябва да се помага на втора ръка, а за главно се счита душевното повдигане на нещастните. Спрямо голямата публична благотворителност, франкмасонството така нарежда своята дейност, че да не съперничи с държавната такава, а да я подпомага и допълва. Най-важно за масона е познанието, че корените на мизерията не могат да се унищожат с помощта на благотворителността. Тя в този смисъл може, като се продължава безкрайно, да облекчава страданията, но се губи в безкрайността, защото те, страданията, никога не свършват и затова тя не довежда човечеството нито една крачка по-близо до достигането на по-добро състояние.
Накратко, напредъкът зависи от това как да се облагородят отношенията и мисълта на човеците, както и законите в държавата. Хилядите живущи в мизерия човеци от големите градове могат да се спасят не чрез благотворителност, а само чрез справедливост. Доколко ложите могат да приемат тази задача в по-голям размер, не е лесно да се каже, защото масоните могат да имат влияние върху променянето на законите в държавата не като такива, а само като граждани. Като невидимо общество франкмасонството не може да се постави на равна нога с държавата и църквата, а само обръща внимание на братята върху общите форми на организациите, които са развити в държавни учреждения, с цел да изследва ценността им според идеала за хуманност и да повлияе духа, с който се ръководят. В тази област дейността на ложата винаги е била особено много жива.
Франкмасонството се старае да приспособи благотворителността към човешкото достойнство. Раздаването на милостиня му стои съвсем далеко и най-вече то дава там, където е в състояние да разбира истинските потребности. Затова и учрежденията му са за вдовици, сираци и пр. Най-живо то търси средствата, с които може да се премахне проявлението на мизерията. То е против мързела и страстта за наслади на горните класи, но е против и недостойното лекомислие, с което долните класи изхвърлят от себе си всякаква отговорност и искат без мярка помощ от обществото. Възпитанието на народа, просветата и борбата с пороците съставляват все повече франкмасонски задачи в областта на благотворителността.
Грижите за по-добри колежи, за просветна книжнина и за народно образование са близко до сърцето на масона. Франкмасонството следи с най-голямо внимание и помага на всички ония науки, които имат за цел да изследват условията за вътрешното развитие на отделния човек и на цели общества. То разбира ония стремления за увеличение на радостта от работата, което може да стане като се създават духовни условия за подобна радост от работата. То разбира, че подпорите на обществото стоят здраво само тогава, когато всички граждани в своите частни работи носят гордото съзнание, че не искат да живеят за сметка на други, а така живеят както богатия, който трупа средствата си, така и бедния, който моли богатия за милостиня. То разбира, че веселото настроение в живота се поддържа от живото чувство за хубост в природата и че онзи, чиито дух е възприемчив за хубавото, не се поддава тъй лесно на злото, защото хубавото е само въплъщение на Правдата и Доброто.
Франкмасонството има за задача да усилва моралните сили на човека и тази задача трябва да се определи по-точно. Не трябва да губим от поглед, че основно правило във франкмасонството е вярата, че най-добре се помага на човечеството, когато се напомня на човека да следва своите убеждения.
Ние бихме се отдалечили от тия основни мисли, ако искаме да предпишем начини за конкретно действие. Не трябва да излизаме от границите на общите закони. Все пак е възможно едно по-ясно изложение, без да се боим да накърним търпимостта.
Ние казахме, че франкмасонската мисъл дава по-голяма тежест на Справедливостта, отколкото на Милосърдието. Девизът на франкмасонството е Свобода, Равенство, Братство ! То ограничава от двете страни възможните държавни учреждения, като на грижите на държавата не се оставя нито твърде много, нито твърде малко. Свободата не трябва да е необуздана, тя трябва да се даде само срещу нравствена отговорност. От това следва, че при всичките си права да се бори свободно, според силите си за сполука, гражданинът трябва да запази границата на Справедливостта. В днешното наше положение се покачват недостатъците и това ни напомня, че трябва да потърсим къде грешат неговите основи пред справедливостта. Никога не може да бъде задоволително онова решение, което би изключило отговорността на човека сам да сътвори своето щастие със собствен труд и сръчност и да остави съдбата на човека да се определя повече от милосърдието, отколкото от справедливостта.
Затуй, равенството, което се иска от нашия девиз, значи равенство в правата на човеците, но не и равенство в отношенията на живота. Несъразмерното разпределение на богатствата противоречи на нашето чувство за справедливост, защото то не дава истински образ за различните способности на човеците и видно е че почива на туй, че някои човеци се раждат с безнадеждно високи стремления, а други - с незаслужено благосъстояние.
Милосърдието обръща желанието да се осигури на всички еднаква възможност в успеха на стремленията им, в желание да се даде на всички свободен достъп до насищането и наслаждението.
Ние вярваме, че туй желание на милосърдието е не само лудост, но и грешка спрямо всяка справедливост. Ние вярваме, че ако се отстранят привилегиите, монополите, накратко несправедливостите от обществения живот, то и богатствата ще се разпределят по-равномерно.
Който вижда в безмерното неравенство несправедливост, трябва да се пази да не нарича всяко неравенство несправедливо. Човеците са различни, макар и не безмерно различни. Всички, способни и неспособни, умни и лекоумни, прилежни и мързеливи, имат неотменимо право да се наслаждават от плода на своята работа. От туй не следва, че им се полага еднакво възнаграждение за тяхната работа. Където резултатът от работата е различен напълно правилно е и плодът да бъде различен. Човек, който може да отхвърли неравните плодове на неравната работа, не признава на ближния си това, което сам той няма. Който гледа на ближния си с криво око щото бил по-богат, той е завистлив, а франкмасонството никога няма да защити завистта.
Братството обгръща всички добри и сърдечни чувства, които вдъхват на човека любопитство за съдбата на ближния. То изключва спекулация, която праща мързеливия да живее за сметка на прилежния, лекоумния за сметка на пестеливия и предвидливия, ненаситния за сметка на леко задоволителния. Истинското братство и любов идват от справедливостта, те не могат да виреят в общество проядено от омраза и завист. Към волята да осигурят плодовете на работата си трябва да присъединят и друга воля - да не искат нищо повече от плодовете на своята работа.
Също така разбира франкмасонството девиза Свобода, Равенство, Братство. За да се отглежда такъв дух има нужда от училища, които повече възпитават, отколкото да дресират. Те трябва да учат от рано децата на отговорност и радост от работата. Вместо учение наизуст, девиз на школото трябва да бъде: самостоятелна дейност. Вместо еднообразието на всички деца да се предават същите мисли, в същата форма и същия час, трябва школото да се пригоди към децата. Школният правилник вместо да търси сляпа покорност трябва да се проникне от доверие към човешкото достойнство на децата. Франкмасонският идеал е да се обърнат училищата от мрачни тъмници, които събуждат в духа на детето желание за освобождение, в такива места за отглеждане, така че зрелият мъж да си спомня своята младост в блясъка на светла радост и сръчно развитие на своите сили.
Но с туй ние не отговорихме на въпроса: как се намесват ложите, като такива, в тези въпроси на времето. Те не въздигат училища или поне не в значителен размер. Те не публикуват съчинения и сказки предназначени за народа, не притежават органи, чрез които да могат да изпълнят подобна дейност. Може в дружества, като дружеството на немските франкмасони и д-вото “Съвет и Дело”, да се види пътят, по-който ще тръгнат занапред ложите да се сдобият с такива органи. На франкмасонството, поради неговия световен дух, се пада голямата чест да даде средствата на човечеството, за да се уредят справедливо основите на всеки народ. Световният характер на материализма прави всичката по-голяма реформа на отделен народ невъзможна, но ако се постигне по-напред световно съгласие, такива реформи биха проходили.
Хубава и възвишена би била задачата да се помогне по тоя начин на страдащото човечество. И не се знае туй дело ще бъде ли мъчно, ако се намери повечко кураж и мъдрост при вършене на делата. Макар че за още известно време франкмасонството ще трябва да се отказва от такива задачи, съществуват много други открити пътища, по които може да се намеси силно в развитието на времето. Всички тия пътища имат началото си във възпитателната работа, която се върши в ложите. Ние вярваме, че причината, поради която викът против недостатъчността на тая работа е станал толкоз силен, трябва да се търси в подценяването на значението на тая работа. Това значение би се разбрало по-лесно и може би щеше да е по-голямо, ако ложите вземаха материята за тая възпитателска дейност направо от обществените състояния. Ние не можем да се лишим от това, да формираме убежденията на братята чрез образование в условията на вътрешния живот, но този способ може да се допълни и подкрепи чрез напомняне да се приспособят тези убеждения върху определени въпроси. При обяснения на мъчни въпроси ложата може да служи на членовете си като пътеводител. При това франкмасонската мисъл служи за преценка на действащите човеци.
Значението, което се дава на личността на писателя и др. по въпроси касаещи се до духовното възпитание и просвета на народа, франкмасонството е разбрало твърде отрано. Някога то е било упреквано, че с дух на клика е поставяло на най-добрите места и влиятелни постове свои братя. Не трябва да отричаме, че с духът на единение, който владее вътре в ложите, може да се злоупотреби, но не в такъв размер, в който го правят други дружества.
Съвсем друго нещо е когато ложите считат за свое право и свой дълг да използват познанията, които застъпват, да ги направят господстващи. Тук вече не е въпрос за благодеяние към братя, а за убеждения вътре в обществото.
Твърде често мъжете, които търсят истината и я изказват публично без да се съобразяват с владеещите в държавата и църквата настроения, предизвикват разстройство и от официална страна им се поставят всевъзможни препятствя по пътя.
Служиш на истината вярно май,
На мнозина туй не ще е по угода,
Неприлично е, ще кажат
То се знай - Истината,
между лъжци не е на почит.
В твърде подобни случаи франкмасонството се е застъпвало спасително със своето влияние. Ако не сполучи да даде на такъв издирвач на истината прилично място, то масоните поне са му осигруявали парична поддръжка и са осуетявали опитите на сектантския дух да удуши свободния глас на това, което е най-свещенно - Правдата.
И така, който иска нека нарича това дух на клика, но първо да докаже, че масоните са предпочели недостойни и неспособни мъже пред по-достойни и по-способни. Иска ни се да бихме желали франкмасонството да подкрепя в по-голяма степен, отколкото досега, носителите на чистата мисъл в областта на здравата просвета, на школото и на законодателството. Омразата, която такива мъже срещат от господстващия дух е голяма и немилостива.
Аз мога да бъда съвсем честен и да оставя на противниците пълно и свободно да преследват с честни средства техните цели. Съвсем друго е да оставиш да ти заприщват пътя и даже сам да помагаш, да улесниш победата на противниците. Така ще стане ако ложите влязат в арената на верските борби. Особено пък ако ложите имат в средата си честни и верни мъже от всички верски бои, то вече от това следва да се търси въздържание от верски и политически борби. Защото преследването на целите необходимо изисква разни пътища, колкото и да е еднакъв духът. Ако искаме да действаме трябва да гласуваме, а при това се застрашава правото и свободата на малцинствата.
Също така от много страни се възразява, че особено в настояще време при спазване на заповедта да не се действа навън, изпълнението на франкмасонската мисия съвсем се изключва. Народът трябва да е в ложата и ложата в народа! Много е разпространено чувството, че ложите се държат далече от теченията на времето, вместо да водят духовете в тяхната среда с истинска мъдрост. Също не е сългасно франкмасонския идеал да стоим и гледаме бездейно отстрани. Ложите трябва да изпълняват достойна за човека работа. Но в политиката и вярата за тях няма роля, защото такава дейност ще предизвика казаните по-горе лоши последствия.
Човешката мисъл, която учи, че за делото на човечеството е най-добре, когато оставим всекиго свободен честно да поеме който път иска, няма никога да се съгласи да действа на основата на гласуване.
Наистина мъчнотиите на живота в настояще време произлизат от разлагането на предишните силни връзки. Дали тия мъчнотии са по-големи от ония, против които са се борили по-предишните времена, не е ясно; те са други, но дали са по-големи? Наистина ли е по-мъчно да се поддържа духовното стремление, когато вълните текат разбъркано и една през друга и всеки опитва живота си на своя глава или когато твърди обичаи и тежки навици са притеснявали човеците и са им забранявали опитването на нови пътища? Наистина не по-малък кураж се е изисквал да се възпротивят в името на човещината срещу старовремски учения, отколкото във времена на произвол да защитават реда и авторитета. Навсякъде и във всички времена трябва да се поддържа в народното съзнание вярата в Справедливостта. Ако днес това ни се струва мъчно, то трябва да признаем, че при старите състояния тази вяра в народа съвсем е липсвала.
Така ние не намираме никакво основание и съмнения, за да се съгласим за по-силно организирана дейност на ложите в публичните дела. От туй никак не следва, че трябва да се държим далеч от борещите се мнения. Всяка дейност, която прави по-добро разбиране на живота, мястото и е в ложата.
Затова аз съм съгласен с ония братя, които тълкуват намерението ни да не внасяме в ложата политика и вяра, че не трябва да се гласува, но че може да се говори за тях само че това трябва да става винаги от гледището на човечността.
Какво могат всъщност да знаят за човеците, чиито политически и верски възгледи са им непознати? Всичко, което осветява политическите и верските спорни въпроси може само да бъде полезно за службата на човечеството. Съгласно с този дух, трябва да сме готови да разберем мисленето у другите, а съгласно духа на братството, не трябва да се съмняваме в честността на техния начин на мислене. Днес, когато човечеците са слепи от политически и верски разпри, ще бъде още по-голяма задача за ложата да затвърди у тях спокойствието и ясния поглед при разглеждането на тия въпроси. По възмжност трябва да се представят меродавни факти, да се обяснява гледището, което образува връзка между големите принципи на човечността и тая или оная политическа позиция - всичко това действа полезно и поучително. Чрез това, франкмасонството не взема позиция за или против либерализма, георгизма и прочие, а обръща вниманието на всички тия партии да се движат по линията на духовното стремление на човечеството. Опитайте всички пътища, казва то към човеците, но стъпвайте по тях с честност и истинност.
Противоположностите в партиите стават все по-остри и по-явни и правят такива опити за честно споразумение все по-необходими. Вижда се, че всичко което дели партиите от ден на ден става все по-силно, а туй което ги съединява - все по-слабо и летливо. Съзнателно или не, партиите обясняват спорните въпроси все по-едностранчиво и границите между Истината и Неистината стават все по-малко разпознаваеми. Свободното убеждение на човеците бива толкова ограничено от партийните сметки, че колкото човек става по-верен партиен другар, толкова повече губи личната си сигурност. Омразата и завистта биват давани за благородно чувство на справедливост и неподкупима честност, най-големите и възвишени слова се прикачват от сутрин до вечер върху такива дребни и съмнителни неща, че те рискуват да изгубят своята действителна сила и във важните работи. Честолюбието, което запазаваме тъй грижливо във всекидневния живот, се приучва да понася разприте и псувните. Слепите страсти преследват своите цели без избор със всички средства и образът на един народ, който държи в гордо съзнание своята свобода, обмисля своята съдба и положение и след кахърно всестранно изпитване избира своя път, изглежда все повече като сън.
Принуден да живее няколко века в духовно робство, нашият народ през тези черни векове не само не можеше да върви напред по пътя на просвещението, но той трябваше да загуби и това драгоценно наследство, което му бяха събрали по този път неговите предци. Тази загуба не стигаше през тези тежки векове. Българският народ, когато в нашия век започна да се вдига пред очите му гъстата мъгла на дълбокото невежество, той се видя като отрязан от света, като черна сирота между другите народи, без минало, без история, без предци.
Накратко, да се борим с тоя дух на духовна обърканост, на лъжа и липса на свобода, е напълно съгласно със задачите на франкмасонството. Трябва да се помисли как може то от своето положение да служи на правдата с правда. Не е мъчно да кажем на противниците си “правдата” и да ги обвиним в лъжа. Но туй се оказва съвсем безполезно, никой няма да ни повярва.
Ако ние смъмрим своите другари при всяко напущане на идеала и им проповядваме винаги истината, че не може да се служи с лоши средства на добрата кауза, тогава можем да разчитаме на успех. Да предизвикват и насърчават такова начинание, да покровителстват храбрия и да го насърчават с вярно почитание и действителна поддръжка - ето това носи духа на франкмасонството. Който цени значението на политическата дейност, а не старанието да се застъпваме с труд и постоянна бдителност за свободата, честността и истинността, той е много късоглед и не разбира този дух.
Мястото на надзирател, което определихме за франкмасонството в ежедневните въпроси, му се пада така също и в международните връзки. Мисълта за световен мир излиза от душата на франкмасоните. Борбата против националните предразсъдъци не ни освобождава от задължението да осигурим свободното развитие на националните особености. Малките народи могат да виждат във франкмасонството своя защитник, а по-големите народи, особено тия които преследват с колониалната си политика цели, които обгръщат целия свят, могат да научат от франкмасонството от къде черпят правото си да се месят в делата и съдбините на други народи и тикат развитието им по чужди пътища.
Франкмасоните ще бъдат винаги най-верни и най-патриотични синове на своето отечество, но поради своите международни връзки те са най-подходящи да разясняват недоразуменията между народите и да ги отстраняват по един мирен начин. Но най-важната без съмнение задача, която се пада на ложите в тяхната дейност навън, ние търсим в най-хуманния отпечатък, който спечелват нейните идеали чрез поведението на братята вън от ложата. Тяхно честолюбие е да може винаги да се каже: еди кой си човек е наистина масон, а еди кой си със сигурност не е. Всеки трябва да се труди да стане масон, ложата може само да му помага. Това става вътре в братството. Но всички добродетели и идеали, които там му се предлагат, той трябва да потвърди вън от ложата. Тъй се рисува съвсем ясно картината на франкмасонската мисъл, която оплита всички ония връзки, които съставляват истинския живот на човечеството, на милионите отделни същества.
Като свое най-близко поприще, франкмасонът признава семейният живот, като верен съпруг и верен на дълга баща. Тук се врязват най-здраво връзките, които завързват отделния човек към човечеството. Хлабавостта на семейните връзки, която днес е по-голяма отколкото в старо време, почива на липсата на мисъл, че туй най-прелестно цвете трябва да се гледа и да се пази. Който търси щастието само в насладите и мисли, че то ще му дойде от себе си без самообладание, без грижи и постоянно вербуване, той ще види колко скоро ще го изгуби. Франкмасонът усеща задължението всеки път отново да се бори и да спечелва щастието и усеща това не като мъка, а като признак на неизчерпаемо съдържание, което се намира в един човешки живот и което излиза наяве само чрез постоянно търсене. Времената не са намалили ценността на семейния живот, а са го направили по-свободен, но същевременно и по-лесно раним. В никоя друга задача масонът не е дал по-добра проба, отколкото в чистотата на своя семеен живот.
При приемането, ложата напомня на своя брат да поднови свещеното обещание, което е дал на своята жена. Тъй ложата признава човешката висота на нашето отношение с жените.
Явленията в обществото обръщат с особено наблягане вниманието на франкмасона върху нравствената основа на семейния живот. Сегашното общество застрашава семейния живот, прави възможно ранна и незряла женитба, бързо взема хубостта и преснотата на жената и не дава възможност на родителите да дадат грижливо възпитание на децата. Вместо спокойно място за привличане на членовете на семейството, къщата се обръща на нечисто и неприятно място за спане. Господстващата несъвместимост на модерния със семейния живот е от най-тежките обвинения против днешното общество в очите на масонството.
Семейният живот на горните също е заплашен, макар и по друг начин. Голямото разширение на сделките, бързата работа на печелещия, поставят такива изисквания към умствената дейност и времето на бащата, че сладките и тихи радости на семейния живот му стават недостъпни, децата го уморяват бърже и той оставя тяхното възпитание на жена си или на чужди. Напрегнатата деятелност му става привичка, а къщата му става шумно място за големи празници с гости или изложение за неговото богатство и пари.
Изучаването на Изкуството на Живота е най-напред работа на отделния човек, а после и на съсловието, на черквата, на народа. Всички те зидат храма на човечеството. Но и да са напреднали малко в това изкуство, още много им липсва за да могат сами без водач и съдия да се водят напред. В тоя смисъл, да бъде водач и съдия е предназначено франкмасонството.
Носи в народа истината смело,
Не крий я плахо в тесни ти стени,
И дързост, мощ липсва ли за туй дело -
Захвърляй чука, престилка настрани.